Портрет на Григор Василев

подписана и датирана горе вляво, в жълто, „Щъркел., 4.11.1929“

маслени бои върху платно

Константин Щъркелов е роден на 25 март 1889 г. в София. Завършва Художествената академия през 1915 г. при проф. Иван Мърквичка. Приживе, дори и до ден днешен, художникът често бива свързан със своите акварели, природни пейзажи и натюрморти. Но дори самият Щъркелов признава в интервю за вестник „Литературен глас“ от 1935 г., че: „Портретът най-много ме е занимавал и в него аз търся не само характер, но и силен израз, но той е най-неблагодарната работа. Постоянно си под тормоза на модела и все си мислиш дали ще го харесва или не“. От тези думи разбираме не само, че художникът е по-многообразен творец от пейзажиста, както е най-добре познат, но и също, че портретът като жанр заема много голяма част от неговия артистичен път. Творбата от Константин Щъркелов от 1929 г. представя Григор Василев - дългогодишен редактор на партийния вестник „Пряпорец“ както и министър на земеделието и държавните имоти през 1930 – 1931 година в третия кабинет на Андрей Ляпчев. Василев е също и активен участник в македонските дела в държавата и редактира вестник „Илинден“. Портретът на българския адвокат и политик е една от малкото маслени творби, които представят художника в светлината на портретист. В тази творба, подобно на своите акварели, Щъркелов изразява отношението си към заобикалящия го свят, в случая към неговия приятел Григор Василев. Макар строгия и вторачен поглед на модела, художникът представя своя близък не като адвоката или министъра Василев, а като топъл и интимен, но въпреки това представителен образ. Съществува още един маслен портрет на Григор Василев от 1919 г. в колекцията на СГХГ. В него Василев е представен с тъмен колорит и в сериозна поза, в сравнение с меките тонове на по-късната работа. Въпреки това, смиреният поглед на модела, както и обърнатото към нас тяло, подканват гледащия да проникне в платното и отблизо да се запознаят с портретувания. В творчеството на Щъркелов откриваме и още по-ранни рисунки на Василев в Народното събрание от 1915 г., които го представят в неговия най-професионален облик. Всички тези портрети на българския общественик показват различните призми, през които Константин Щъркелов вижда и разбира своя приятел и колко много е бил ангажиран в изобразяването на неговия променящ се образ през годините. Портретът от 1929 г. представя едно своеобразно заключение на този миниатюрен „цикъл“ Григор Василев в творчеството на Щъркелов. В представената творба, Василев е изобразен като най-зрял из всичките си портрети. Портретуваният е като един опитен, елегантен и загрижен човек, вероятно това е и начинът, по който художникът е възприемал най-вече своя приятел. Всичко това доказва Щъркелов не само като загрижен портретист, който влага много внимание и мисъл в представянето на своите модели, но и като много по-универсален артист, отколкото само един „майстор на акварела“. (М.З.)

Колектив. „Константин Щъркелов, самотникът скитник; 130 години от рождението на художника“. 2020, София: изд.Софийска градска художествена галерия

width: 63.5 cm
height: 72.5 cm

Произведението е репродуцирано в каталога „Константин Щъркелов, самотникът скитник“, Софийска градска художествена галерия, 2020, стр. 170, и е участвало в едноименната изложба.

1929

13. Портрет на Григор Василев [1929]

Nu ratați nicio expoziție sau licitație!